Толерантност или…
В предколедните дни попаднах в интернет на запис от скорошно предаване на Миа Сантова, не разбрах името на предаването, даже и не знам в коя телевизия е тя сега. Но бях силно впечатлен от темата на предаването. Водещата беше поканила в студиото доктор по лингвистика и куоч треньор ( свързано е с личностното развитие – за тези, които не знаят), за да коментират забраните в Америка и в някои от другите така наречени развити държави за употреба на някои думи и словосъчетания. С цел толерантност към хората с различна вяра или сексуална ориентация. В Америка и в училищата там била забранена употребата на думи като Рождество, бедност, безработица, Бог – защото според авторите на забраните тези думи накърнявали нечии чувства. Също така на много обществени места били премахнати надписите “Честито Рождество Христово!”, за да не се обидели другите религиозни общности, които не празнували по това време. Друго – в официални формуляри вече било недопустимо да се пише баща и майка, пише се родител 1 и родител 2, защото видите ли, като се пише баща и майка, се оскърбявали хората с хомосексуални наклонности. Свещена простота! Нищо друго не ми идва да възкликна. Това ли е толерантността – да се правиш, че нещо не съществува, като премахваш от употреба думата, която просто го назовава. Не, не това е толерантност. Толерантност е не да не казвам джамия. Толерантност е, когато по време на молитва мюезинът запее и гласът му се носи в широк диаметър около мюсюлманския храм, това да не ме дразни. И то не ме дразни. Защото всеки има право да бъде такъв, какъвто е, да изповядва и да назовава религията си такава, каквато е. Другото е лицемерие.