В София отново се разгаря спор около една сграда, която носи тежка история и същевременно е попаднала в държавния списък за продажба. Става дума за бившата дирекция на Народната милиция до Лъвов мост – място, което десетилетия наред е свързвано с насилие и репресии, а днес стои изоставено, рушащо се и неудобно за институциите.
Постройката на бул. „Сливница“ 235 е завършена през 1923 г. като Народен дом, а след 9 септември 1944 г. е превърната в щаб на милицията. По-рано, още през 20-те години, там се е помещавала полицията, където според историци са намирали смъртта си десетки безследно изчезнали. По-късно, при комунистическия режим, сградата става сцена на нови репресии – интелектуалци и общественици са били задържани и убивани именно зад тези стени.
След промените през 1989 г. тя продължава да се използва от Националната полиция, но с времето губи функция и през последните години сменя ведомства без реална употреба. Първо Министерството на образованието я получава, но се оказва, че ремонтът би струвал над 10 млн. лв. – непосилна сума за бюджета му. После, през 2022 г., Министерството на здравеопазването поема управлението с намерение да премести там администрацията си. За поддръжка и ремонт дори се предвиждат над 30 млн. лв., но обследванията показват, че сградата е в изключително лошо състояние. Поради статута си на културен паметник не може да се преустройва – няма как да се изградят асансьори, достъпна среда или модерни инсталации. В крайна сметка парите не се усвояват, а имотът остава заключен, охраняван и с периодична дезинсекция.
В същото време държавата поставя здравното министерство пред срок – до ноември 2025 г. то трябва да освободи сегашната си сграда на пл. „Света Неделя“. Така интересът се прехвърля към нови локации източно от центъра, а историческата постройка при Лъвов мост отново остава „излишна“.
Днес тя е част от онзи нашумял списък с над 4400 държавни имота за продажба. След обществен натиск окончателното решение за бъдещето им беше прехвърлено на Народното събрание, но парламентът беше във ваканция и темата бе поставена на пауза. Междувременно някои институции вече разпродават своя дял от тези „ненужни“ активи.
Остава въпросът – какво ще стане със сградата, натоварена с толкова историческа символика? Градски активисти и общински съветници настояват тя да бъде превърната в музей на тоталитаризма или в културен център, за да не се изгуби паметта за случилото се вътре. Друг сценарий е да се превърне в поредната апетитна сделка за инвеститори в центъра на София.
Съдбата ѝ все още е неясна. Но едно е сигурно – този адрес не е просто стара сграда с рушащи се фасади. Той е белязан от история, която трябва или да бъде разказана, или окончателно да бъде погълната от новите строежи на столицата.
