Тъй като някои приятели вече ме попитаха как точно съм си направил блога, ще драсна тази бърза публикация, за да обясня в най-общи линии на начинаещите как да си пуснат едно елементарно сайтче на wordpress, ако и те искат да блогват. Честно казано и аз бях бос в тази насока съвсем доскоро.
Първо е нужно да си купите споделен хостинг и домейн. Нужен ви е най-ниският план – цените вървят между 3-5лв. на месец за хостинг и 15-20лв. за домейн – общо всичко би трябвало да ви излезе 60-80лв./година. Домейнът е името на вашия сайт – в случая моят е krasimir.info, а хостингът е мястото където се съхраняват данните на сайта ви.
Когато поръчате и заплатите, на имейла си ще получите данни за вход до управлението на хостинг акаунта – CPanel. Когато влезете в него, потърсете меню „Fantastico“. От там ще инсталирате автоматично системата WordPress, която се използва за управление на блога. Цъкнете на WordPress от менюто вляво, след това на New Installation.
Ето какво е нужно да попълните в полетата:
Install on domain – Изберете от падащото меню вашият домейн.
Install in directory – оставете празно
Administrator-username – това ще е потребителското име, с което ще влизате в панела за управление на блога ви. Трябва да е на латиница, например: admin или toshko
Password – изберете си парола, с която ще влизате в същия панел за управление на блога и най-добре си я запишете някъде :)
Admin nickname – вашият псевдоним, ако желаете да използвате такъв
Admin e-mail – вашият имейл – попълнете реален, той няма да се вижда от другите хора, но е много важен ако си забравите паролата.
Site name – Име на вашия сайт – например: „Блогът на Тошко“
Description – Кратко описание на сайта (по желание)
Натиснете на бутона Install WordPress и ако всичко е наред, ще можете да влезете във вашия нов блог с името, паролата и адреса за вход (вашиятдомейн.com/wp-admin/), а блогът ви вече ще работи като изпишете името на домейна в браузъра.
Когато влезете, можете да разгледате новия си блог и да разучите възможностите на администраторския му панел Можете да смените шаблона(дизайна) на сайта си само с няколко клика от меню „Външен вид“ -> „Теми“ -> „Инсталиране на теми“. Ако пък сегашния ви харесва, можете направо да изтриете първата примерна публикация и страница (от съответните менюта – там ще се оправите лесно), да си направите Страница „За мен“ и да напишете първата си блог Публикация.
Това е от мен засега, ако имате някакви затруднения, пишете, ще се радвам да помогна.
Здравейте, приятели!
Днес ми се иска да поговорим за българското кино – една доста изостанала част от нашата култура и развитие, но допреди няколко години. Напоследък това определено не е така, което може да предизвика само радост от моя страна. Определено за киното ни има надежда и се надявам тя все-повече да се увеличава.
Свидетели сме, че последните няколко години доста често излизат и хубави български филми. Започнахме дори и сериали да правим, въпреки, че не всички са качествени, но това е отделен въпрос. Както се казва още се учим.
Хубаво е да виждаме развитие в тази насока, защото имаме много талантливи актьори. Не искаме да ги изгубим в чужбина, нали?
За мен най-добрият български сериал е „Под прикритие“. Личи си, че има доста сериозен бюджет и най-отговорно заявявам, че е по-добър от турските, които ни налазиха. Защо се опитват от телевизиите да ги налагат, незнам.
Винаги когато в кината има БГ филм и имам възможност (а и ми се стори интересен) съм там. А Вие?
Ще се радвам да споделите своето мнение по въпроса.
Здравейте, приятели! Не знам по каква причина сте се озовали в моя блог, но се надявам да ви хареса! Казвам се Валентин Лазаров, мъж на средна възраст от красивия български град Силистра. Реших да си направя блог и да си пиша тук за нещата, които ме вълнуват. Голям почитател съм на изкуството – литература, кино. Интересувам се от политика колкото за десетина средностатистически българи, а и говоря като за толкова :)
Надявам се тук да срещна интересни хора, с които да си говорим за случващото се около нас и как да го променим. Защото малко са хората днес, които гледат по-далеч от носа си, и с които можеш да си говориш по теми, които не засягат пряко „скромната“ им личност.
Надявам се, че вие няма да сте като тях.
Поздравявам ви с едно яко парче: