Фирма във фирмата
Преди няколко дни отидох до една мебелна фирма, чиито услуги отдавна ползвам – трябваше да си поръчам един допълнителен модул за стаята. Поръчах и излязох и след като бях направил няколко крачки ме застигна един мой съученик – работел от известно време в цеха на фирмата, бил в съседното помещение и като ме видял, ме настигнал. Разменихме си телефоните, казахме си това-онова за познати и съученици и се разделихме, понеже и той беше на работа, пък и аз гонех мои си ангажименти. Още вечерта телефонът звънна – съученикът. Да ми каже, че той на частни начала също се занимавал с мебелни услуги, ако друг път имало нещо, да се обръщам направо към него. Няма да му се обадя, разбира се, и да имам пак работа за вършене. Първо, защото съм доволен от услугите на въпросната фирма и защото винаги са били коректни с мен. И второ, защото смятам, че не е почтено, когато работиш в една фирма, когато работодателят ти е коректен към теб, плаща ти редовно заплатата и осигуровките, какъвто е случаят, ти да въртиш сива икономика на негов гръб и да му теглиш от клиентите. Всеки, който се е занимавал някога с частен бизнес и знае какъв постоянен ангажимент и грижа са осигуряването на поръчки, плащането на заплати и осигуровки, ще ме подкрепи. Защото е лесно да се правиш на бизнесмен и да крадеш клиенти от работодателя си, когато на 25-то число всеки месец осигуровките са ти преведени от някой друг, а на 30-то ти дават заплатата в плик.
Малките стъпки
В живота обикновено дребните неща, малките, но последователни стъпки са по-показателни, отколкото големите еднократни изблици на внимание. Така е и в управлението на една страна. Малките, но ежедневни жестове на уважение към хората, които управляваш, сигналите, че въпреки тежкото финансово състояние на държавата мислиш за тях, със сигурност са по-важни и значат много повече от тържествено дадените предизборни клетви за вярност към народа. Служебното правителство дойде с минус кредит на доверие, логично, защото така или иначе до края на управлението му ще го считат за сателит на ГЕРБ, пък и срокът, за който ще работи така или иначе го ограничава в размаха на действията му. За положителни сигнали обаче никой мандат не е малък – даже и на служебно правителство. И положителният сигнал дойде – някои ще кажат дребен, но за мене много важен и показателен, че ако не са осмислили дълбоко, че е хубаво да се съобразяват с хората, то поне са осмислили, че оттук нататък нещата в управлението няма да бъдат същите и който и да дойде на власт, ако не иска да си тръгне принудително, ще трябва да се съобразява и да постави в центъра на вниманието си обикновения човек, с проблемите му – като започнем от най-дребните. Та за положителния сигнал – служебното правителство декларира, че ще премахне таксите за банкови преводи към бюджета и те вече ще се извършват безплатно. За целта ще бъдат направени договорки с десетки банки и ще бъдат открити пунктове. Адмирации – някой ще каже за нищо. Отнякъде трябва да се почне все пак – до големите неща обикновено се стига през малките.
COOL…T и качествената телевизия
Обичам да гледам качествена телевизия – предавания създадени от професионалисти и с високо уважение към зрителя, така че да му бъде предоставено възможно най-доброто. Малко са разбира се, тези предавания, но наскоро добавих още едно към списъка си с интересни неща, които бих гледал по телевизията – казва се COOL…T, а водещата е Петя Дикова – дъщерята на Аня Пенчева и Сашо Диков. Любопитен факт е, че и баща й води предаване по Нова Телевизия в същия ден и час – събота, 16:00, така че са си конкуренция по рейтинг.
Гледах предаването миналата и по-миналата събота и ми се стори много интересно, информативно и с любопитни репортажи. На гости беше Любомир Христов – българският талант, отличен с Оскар за създаването на визуалните ефекти на най-касовите филми за 2012г., а вторият гост беше личният асистент на Даяна, който разказа интересни факти около характера и живота на трагично загиналата принцеса. Имаше и още много и интересни няколко минутни репортажи от света на шоубизнеса, технологиите, науката, а и не само – например имаше репортаж за строенето на къщи и мебели с изцяло естествени материали и беше показан един такъв дом в покрайнините на София. Разбира се, няма как историите да не са добри, все пак екипа на COOL T е съставен от Борислав Лазаров, Марина Евгениева, Апостол Николов и Емил Дилчев – журналисти с дългогодишен опит, които работят в телевизията и по-специално в „Новините“ може би още от създаването на телевизията.
Предаването е различно, не е клюкарско, не е женско, не е лигаво, а както казах – любопитно, интересно, забавно и отпускащо – като за събота следобед. бТВ отново са проявили усета си за това, какво е нужно на зрителите им в ефира и какво ще се хареса и са дали зелена светлина на овта приятно предаване, което май е единствено по рода си в българските телевизии. Радвам се, че инвестират в подобни български продукции и че се опитват да ни предлагат все по-качествени предавания. Знам, че тези неща струват много пари и затова се надявам, че най-накрая сагата с укриването на абонати от страна на сателитните и кабелни оператори ще приключи, и от БТВ най-накрая ще започнат да получават дължимите им суми – все пак това е вторият им основен източник на доход заедно с рекламите. Сигурен съм, че ако започнат да получават по-честен дял от печалбата, ще инвестират в още повече и по-добри български предавания и сериали.
Смисълът от рекламата
Много пъти съм се чудил какъв е смисълът от рекламите, които много фирми правят по новогодишните рекламни кампании под формата на тефтери, джобни календарчета, настолни календари и пр. И винаги съм си мислел, че не е ефективна тая реклама – в смисъл такава, която реално може да доведе клиенти, а по-скоро имиджова. Ей така – фирмата да покаже, че може да си позволи тая екстра, пък и да зарадва редовните си клиенти покрай новогодишните празници. Ако си спомняте, наскоро се сдобих с очила и когато си ги получавах от магазина, освен че ми ги сложиха в хубав калъф, в който имаше и кърпичка за почистване, ми напълниха една книжна торбичка с най-различни рекламни материали. Някои от тях подарих на познати, но настолния календар си го запазих, защото ми върши идеална работа и наистина имах нужда, ама все не се сещах, минавайки покрай някоя книжарница, да си купя. И преди дни, докато си работех, ми звъни мой приятел, който също закъсал с очите, бил на лекар, остъклили го и него – сетил се, че скоро съм си купувал очила, да ме пита доволен ли съм от оптиката и ако може, да му дам някакви телефони. За доволен – доволен бях. И телефоните ми бяха пред погледа – на настолния календар на бюрото. Дадох му ги веднага. Отишъл, поръчал си не само диоптрични, но харесал и едни слънчеви. С две думи – направил им добър оборот. Е, това дава отговор на въпроса, който зададох в началото. Явно има съвсем реална полза от тоя тип реклама – щом води след себе си клиенти и оборот.
Пак за животните
Вчера попаднах във фейсбук на една много любопитна снимка и текст под нея. Снимката едно младо сърне лежи на спалня в стая. Под снимката жената, която го е отгледала, обяснява, че по стечение на обстоятелствата, сръндачето е попаднало като новородено при нея, сега е на десет месеца, и през цялото това време тя се грижи за него, а то я приема като майка, има си и име – Горан. И уточнява, че не може да го пусне да живее в естествената си среда, защото няма възпитани инстинкти за оцеляване – нещо, което в природата прави майката. Какви са обстоятелствата, при които е попаднало сърнето при нея, не ми е трудно да предположа, явно ловци са застреляли майката и то е осиротяло. За подробности – само може да гадаем. Евала на тая жена, че го е прибрала. Само че, ако трябва да бъдем честни, даже и да разполага с двор, няма да може да задоволи потребностите от двигателна активност, от разнообразие, от които по природа се нуждае едно такова животно. И пак във връзка с предишния ми материал за отношението към животните се питам не е ли редно за такива животни, които по някаква причина, а тя най-често е недобросъвестни ловци, са израснали в неестествена среда и съответно не са развили инстинкти за самосъхраняване и оцеляване, да бъдат изградени някакви резервати, подчертавам резервати, а не зоологически градини. Примерно големи площи, заградени, за да бъдат защитени от набезите на хищници – такива, каквито има по цял свят. Приемете горните редове просто като размисли на един човек, който смята, че хоризонтът ни може да стига по-далеч от личното оцеляване.
Къде са дружествата за защита на животните?
Това, че никой не може да ти навреди повече, отколкото сам може да си го направиш, си е проверена истина. Оказа се, освен собственият ти пиар или тези, които се опитват да ти изградят имидж, да ти помогнат или бог знае какво още. Както се казва, пътят към ада е осеян с добри намерения. Питам се тия дни на кого хрумна безумната идея да закара камиони с прасета и овце в защита на Бойко Борисов. Като изключим факта, че алюзията със свинщините, които бяха вършени безнаказано в последните години не само от това правителство, и овчето примирение, с което ги приемахме, е съвсем очевидна, отворен остава въпросът кому беше нужно да друсат с километри тия нещастни животинчета и да ги стресират. Това последното – съвсем сериозно. Не знам къде и кога съм чел, но тези животни имат много силно развита интуиция и сигнална система за предстояща беда. Качването на камион, на което те вероятно неведнъж са ставали свидетели, в техния свят означава едно-единствено нещо – и то не е отиваме да защитим премиера в оставка Бойко Борисов, а е отиваме на заколение. Втори много основателен въпрос – в чия пиар глава се роди мисълта пред парламента да се ситуират възможно най-модерните трактори на въоръжение в селското ни стопанство. Това не беше защита за премиера, а подпис под обвинението, че милионите от еврофондове са отишли при шепа богоизбрани земеделци и те са там, за да благодарят. Някак по-рейтингово щеше да е, ако бяха дошли да го защитават тия, дето обработват земята с техника от 60-те години на миналия век. Глупави ходове – и в пиара, както и във всяко нещо, най-важен е краят. След четири години бляскави магистрали накрая да те запомнят с нещастни прасенца в камион! Най-малкото не е оригинално – в българската история вече си имаме един цар свинар.
