Остаряваме бавно
Като съм започнал да говоря на здравни теми и тъкмо съм набрал скорост, пък и компетентност, продължавам. От личен опит. Като всеки съвременен човек и аз прекарвам огромна част от времето си пред компютъра, при това често в специализирана работа, която определено изисква напрягане. И тъй като винаги съм си бил идеално със зрението, въобще не усетих обезпокоителни симптоми от това, че напоследък очите взеха да ме натежават, започнах да усещам едно такова напрежение. Викам си, от пролетната умора е. Макар че нито на зимата още й се е видял краят, нито пролетта видимо се е задала. Докато преди няколко дни не се събудих с кръвоизлив в окото. Притеснителна работа. Веднага отидох при джипито, там табела още на вратата да проявим разбиране ние, пациентите, че направления за специалисти няма. Зрението си е ценна работа и реших, няма какво да чакам края на месеца, когато щели да дойдат направленията, отивам на частен преглед. То кабинетът като космическа лаборатория. Поне на четири уреда ме сложи лекарката да ме проверява – някакво налягане, не знам какво още. И заключи – очила с диоптър ще трябва да се слагат. +0.75 на двете очи, но било задължително с антирефлексно покритие, каквото и да значи това, щом работя на компютър. Попитах я няма ли да ми станат мързеливи така очите – защото честно казано, всичко си виждам. Тя каза: да, виждаш, но се напрягаш и от това е станал кръвоизливът. Е, то не е много за хвалба, но се оборудвах с очила. Явно лека-полека остаряваме, кой по-бавно, кой по-бързо. Това е положението.