Като си сгрешил, не чуруликай!
Подхванах президента и новогодишната му реч миналия път, сега пък се насочвам към финансовия министър – сериозен повод има. Че няма да има коледни надбавки за пенсионерите, стана ясно още две-три седмици преди празниците. Неприятна работа, ама човек си казва, криза е – като няма пари, какво могат да направят управляващите. И всичко щеше да свърши дотук и да влезе в дългата графа на многото нереализирани добри намерения по време на финансова криза поради липса на средства. Ако тия дни не беше станало ясно, че пристигнали някакви милиарди ли, милиони ли – няма значение, но със сигурност сума, многократно надвишаваща сумата за коледни надбавки, – които сме чакали от Европейския съюз. Закъснели били парите, иначе, ако били дошли навреме – каза Дянков, – щял да раздаде коледни надбавки на пенсионерите. И се сетих за един стар виц, чийто край по причина, че не е много цензурен, съм перифразирал в заглавието. Доста популярен виц за едно премръзнало врабче, за една крава и една лисица, който завършваше така: като си ………., не чуруликай. Та питам ви, кой го кара Симеон Дянков да обяснява, че щял бил да направи нещо, ако едни пари били дошли навреме. Че като знаеш, че ще дойдат, пък и като казваш, че много си искал да дадеш, не можа ли да извадиш от някакъв държавен резерв пари, да дадеш на хората, пък после, като дойдат парите, да ги възстановиш. Иначе другото е един мъж казал, че щял да направи нещо, ама не могъл, после се оказало, че можел, ама не го направил. С две думи – словесни гаргари.