От години наблюдавам нещо, което се повтаря във всяка организация – хората не напускат заради пари. Те си тръгват заради усещането, че не са чути, че не са уважени, че трудът им не се вижда. Може да звучи банално, но всъщност това е една от най-дълбоките истини в управлението на хора.
Компанииите се борят не с хората, а с представата си за тях. Говорим за „employer branding“, инвестираме в кампании, снимаме клипове, публикуваме истории – и въпреки това хората не вярват. Не защото са цинични, а защото усещат, когато зад думите няма истина.
Истинският работодателски бранд не започва с маркетинга, а с преживяването на хората вътре. Не можеш да комуникираш култура, която не живееш. Ако вътрешният климат е напрегнат, ако обратната връзка е формална, ако мениджърите не вярват в посланията – колкото и красива да е кампанията, тя звучи кухо.
Големият проблем е, че темата за employer branding често се оставя само на HR екипа, когато всъщност това е колективна отговорност – на лидерите, на мениджърите, на всеки, който има влияние върху културата. Ако думите не съвпадат с действията, ако усещането вътре е различно от това, което се показва навън – хората го разбират веднага.
HR екипът е най-близо до хората – вижда какво се случва отвътре, какво липсва, какво боли. Но често няма нито време, нито ресурс да превърне тези наблюдения в съдържание, което да се усеща отвън. Маркетингът от своя страна умее да разказва истории, да създава визия и емоция, но без достъп до реалната вътрешна динамика рискува да комуникира нещо, което просто не съществува. А мениджмънтът често се включва чак накрая – за да „одобри визията“. И така се получава комуникация, в която никой не вярва напълно.
Това, което най-често се счупва, е преводът между отделите. HR търси кандидати и задържане, маркетингът гони имидж, мениджмънтът мисли за резултати. А всъщност employer branding работи само когато тези три функции си говорят честно, планират заедно и се подкрепят. Истината трябва да тръгва от HR, да бъде разказана от маркетинга и потвърдена от лидерите чрез действия. Защото в крайна сметка работодателският бранд е общият ни разказ. Ако всеки пише своя глава, никой няма да повярва в историята.
Employee experience и employer branding никога не са били отделни понятия. Едното се случва отвътре, другото се вижда отвън. Когато преживяването на хората е добро – уважение, развитие, автентичност – това се усеща в начина, по който говорят, в реакциите им онлайн, в начина, по който препоръчват компанията, дори след като си тръгнат.
Employer branding, employee experience и маркетингът не са три различни свята, а три ъгъла на една и съща истина – какво преживяване създаваме и как го разказваме. И когато бюджетът е ограничен, най-силният канал е именно служителското преживяване. Начинът, по който кандидатът получава обратна връзка. Посрещането в първия работен ден. Малките жестове, личните истории, вътрешните ритуали, които хората споделят с гордост. Това изгражда бранда – не платената реклама, а усещането, че си част от нещо, което има смисъл.
Силната стратегия не започва с голям бюджет, а с истински хора, които вярват в това, което правят. Дайте им пространство, подкрепа, доверие – и те ще станат най-добрите ви посланици. LinkedIn е най-естествената сцена, TikTok работи за по-младите поколения, но най-важното винаги остава едно – автентичността. Тя не се купува и не се имитира. Тя се усеща.
В крайна сметка всичко опира до едно просто усещане – принадлежност. Ако още в първия ден някой те посрещне с внимание, ако мнението ти се чува, ако знаеш, че си важен – това изгражда лоялност, която не може да се купи. Еmployer branding не е украса, а отражение. И когато отражението е истинско, хората го усещат и остават.
