Да си признаем недостатъците
Когато си млад не се замисляш за много неща, просто си живееш живота безгрижно и както дойде. С възрастта това се променя, поне за повечето хора. В един момент осъзнаваш, че родителите ти няма винаги да са до теб и се стараеш да им обръщаш колкото се може повече внимание. Гледаш ги и си казваш, че някой ден това ще си ти. Иска ти се децата ти да проявяват същата загриженост към теб, както ти сега към родителите си. Ако си ги възпитал добре и си създал у тях чувство на почит към семейството, те ще са до теб при нужда.
Малко се отклоних от първоначалния замисъл на темата, просто мислите ми ме отведоха в тази посока. Ето, сега се връщам към това, за което исках да пиша днес. И така, с натрупване на годините имаш възможност да погледнеш назад и да направиш оценка на живота си. Можеш да видиш грешките си и да признаеш пред себе си недостатъците си. Колкото по-рано се случи това, толкова по-добре за теб. И въпреки че не сме имунизирани към грешки, ако видим недостатъците си навреме, можем поне да поправим поведението си, за да общуваме по-лесно с хората.
Съзнавам, че на човек му е трудно да каже на себе си, че не постъпва правилно, че не се е държал добре с някого, че трябва да преосмисли поведението си, понеже ще загуби и малкото останали хора, които виждат доброто у него. Но само когато признаеш пред себе си недостатъците си, ще можеш да ги коригираш. За някои това е непосилна задача – дълбоко в себе си съзнават, че правят една и съща грешка, въртят се в кръг, но отказват да си вземат поука, защото егото им ги води.
Не е лесно да признаеш пред себе си, че си сгрешил, може би защото вътрешно чувстваш, че все едно отричаш същността си, но това не е така. Егото ти иска да си мислиш така. Пребориш ли него, ще живееш по-лесно.