За банковата карта и насълзените очи
Напоследък все по-често чета за бума на измами с банкови карти. Предвид ситуацията, в която се намираме от разпространението на Covid-19, все по-често пазаруваме или плащаме сметките си онлайн. Това обаче, е истински рай за измамниците, които развиват своята креативност до неподозирани висоти, за да се докопат до сметките ни.
Разбира се, в интернет има достатъчно добри съвети за това как да се предпазим от измами и аз съвсем отговорно се запознах с тях. Един от тях казва, че трябва внимателно да проверяваме банкомата за скрити сканиращи устройства, а знак за нередност е затегнатият или разхлабен слот за карта. Въоръжен с тези знания, аз стриктно ги прилагам.
През уикенда обаче се случи нещо, за което не бях съвсем подготвен. Трябваше да изтегля определена сума, за да покрия някои разходи. Отидох до банкомата и се опитах да сложа картата си в слота, но той не я приемаше. Стори ми се, че е доста затегнат и като че ли нещо се намираше в него. Картата ми беше влязла до половината и веднага я дръпнах. В този момент банкоматът „изплю“ друга карта отвътре.
Първоначалната ми реакция беше да я взема и да се бадя в полицията. Не исках да я оставям там, защото не знаех в какви ръце може да попадне. Другият вариант беше да се обадя в банката, която я е издала и да съобщя за случая, а те да вземат съответните мерки. Не бях сигурен обаче, дали и до колко часа работят през почивните дни.
Бях пред дилема и се огледах наоколо. До банкомата имаше хранителен магазин и импулсивно влязах, за да попитам дали някой се е оплакал, че картата му е била „изядена“.
За моя голяма изненада вътре стоеше възрастна жена, с маска и насълзени очи, а продавачката се опитваше да я успокои, търсейки нещо в телефона си. Да, нейната карта бях намерил. Върнах я. Не мога да преценя кой от двама ни беше по-щастлив – тя, че картата е намерена и никой не е злоупотребил с нея, или аз, който изпитах най-голямото удовлетворение да върна усмивката и надеждата на някого.