Напълно е възможно още първите редове от този текст вече да предизвикат желанието да отворите широко устата си и да вдишвате и издишвате дълбоко. Прозяването е толкова заразно, че може да бъде предизвикано не само чрез наблюдение или звук, но дори и чрез четене на думата или просто мислене за нея.
Явлението се наблюдава по-добре в групи. Например ако някой започне да се прозява, скоро голяма част от присъстващите ще последват примера.
Фактори като стрес, скука или глад също могат да бъдат причина за прозяване. Изследователите са забелязали, че хората често се прозяват преди екстремно преживяване или преди важни изпити. Следователно, прозяването не може да се обясни само с умора.
Съществуват някои опити за обяснение на учените, които отчасти вече бяха опровергани. Такава е хипотезата, че прозяването служи за снабдяване на мозъка с кислород. Американският психолог Робърт Провайн обаче доказа, че съдържанието на кислород във въздуха няма влияние върху прозяването.
Друга често срещана теория е, че прозяването те събужда. Швейцарски изследователи обаче показват, че прозяването не променя мозъчната активност. Тази теория се подкрепя от факта, че ние се прозяваме по-често, когато сме отегчени или уморени. Така че може да служи за повишаване на вниманието. В допълнение, прозяването често е придружено от разтягане, което води до повишаване на кръвното ни налягане.
Последното обяснение за прозяването е, че трябва да охлажда мозъка. Изследванията показват, че плъховете се прозяват, когато мозъчната им температура се повиши. Прозяването кара отново да намалее. Хората също се прозяват по-рядко, когато външната температура е по-висока от телесната.
Каквато и да е причината, едно е сигурно и няма нужда от научни доказателства – не можем да устоим на прозявката.