Какво стана с оригиналността?
Днес искам да засегна темата за съвременното кино. От доста години е нашумял въпроса: защо почти всеки филм е адаптация или продължение? Изчерпа ли се оригиналността?
Филми направени по книги, по видео игри, римейкове на стари филми, продължение след продължение – кога последно нашумя филм, който е напълно оригинален и който може да си стъпи сам на краката без да стъпва върху репутацията на друга творба? Естествено, всички знаем, че именно това е причината оригиналните филми да са намалели почти до изчезване – поне в Холивуд. Големите студиа искат да залагат на сигурно. Инвестират във филми, които по подразбиране ще привлекат феновете на нещо друго – книги бестселъри, класически филми и най-вече носталгия. Този страх от провал (тоест от загуба на пари) превърна популярното кино в среда, в която не се ражда нищо ново.
Но какво говори това за съвременното общество? Означава ли, че сме доволни от тази липса на оригиналност, или че сме ограничени в интересите си? Според мен не.
На първо място искам да изтъкна, че сред многото провалени римейкове на класики от всевъзможни жанрове има истински попадения, които правят чест на оригинала и дори в някои случаи го надминават. Създатели на успешни филми отпреди 20 години се връщат, за да направят подобаващо продължение на творенията си. Книги, които наистина си заслужава да бъдат прочетени, биват пречупени през призмата на визуалното изкуство, което дава възможност на зрителите да ги видят от гледната точка на режисьора и сценаристите – получава се продукт, който е различен от оригинала, но не задължително по-лош. Студиата залагат на сигурно, но големите имена в киноизкуството влагат същото усилие и творчество в тези адаптации и римейкове, които биха вложили в чисто нова история.
А оригиналността не е изчезнала – малките арт студиа продължават да създават филми на изкуството и дори по-комерсиални типове филми по оригинален сценарий. Нека не забравяме, че Холивуд не е първоизточника на съвременното кино.
Може би си струва да се спомене и друг детайл – златния век на киното отмина и едва ли скоро ще навлезем в нов. Затова обаче със сигурност можем да кажем, че се намираме в златния век на телевизията. В момента се създават най-оригиналните (и най-голямото разнообразие) сериали от създаването на киното. На много от най-качествените се гледа като на изкуство на едно ниво с филмите на големия екран. Все пак българския термин за сериал е „сериен игрален филм“.
Аз лично не се притеснявам за съдбата на оригиналността във филмовото и телевизионното изкуство. Няма нищо ново под слънцето и вероятно и миналия век не е имало, но творчеството се крие в гледната точка.