В днешното забързано ежедневие колата се превърна в наша необходимост. Ако преди ни е трябвала за да закараме семейството до морето и обратно, сега автомобилът изпълнява важна роля в нашия живот. Много пъти съм се усещал да си казвам, какво ли щях да правя безз автомобил. И действително е така, бързане от работа, обикаляне по институции, вземане на детето от училище, пазаруване, а всичко това е в радиус от 10 км, ако не и повече.
Моя близка приятелка наскоро взе книжка. Именно поради тази причина, съпругът й пътува често, а докато се прибере от работа с автобуса, докато се предвижи до градината на детето, а после й се наложи да отиде до супера, който е на 2 километра, просто нямаше как да се справя ооще дълго време така. Проблема обаче при нея е че изпитва огромен страх да шофира сама, а и не само сама. Сподели ми, че когато е била с учебната кола е била по-спокойна, защото инструктора е при нея, а и хората са по-внимателни, когато видят учебна кола, но сега когато трябва да се справя сама е много изплашена и много се паникьосва. Според мен няма как да преодолееш този страх без да се хвърлиш с главата напред. Най-лесния начин е с упражнения, аз например, когато взех книжка също се притеснявах, но взимах колата на баща ми и вечер, коато движението е по-малко обикалях квартала, за да свиквам, а на паркинга пред блока тренирах за паркиране. После се пуснах няколко пъти в час пик и с времето страха изчезна. Но има и друг момент, не всеки става за шофьор, на някои хора просто не им се отдава. Затова тези хора май е по-добре изобщо да не се захващат, защото автомобила е оръжие в нашите ръце. Така че съвета ми към моята приятелка беше да опита първоначално като мен, да пробва да покара вечер и ако и тогава не успее да преодолее страха си, явно не й е било писано.
Можем ли да се преборим със страховете си, това зависи изцяло от нас, аз смятам, че всеки един борбен и волеви човек би съумял да се пребори със слбостите и страховете си.