Топлото семейно огнище по Коледа
Дойде любимото време от годината на всички деца. Аз отдавна не съм сред тях, но не мога да кажа, че след толкова много Коледи съм загубил коледния си дух. Е, не е толкова голям, колкото беше някога, но все пак съществува. Най-много за него мисля, че допринася съпругата ми, която всяка година държи на изящната коледна украса у дома. И аз се включвам в украсяването, но по-скоро следвам нейните инструкции, отколкото аз да поемам инициативата. Тя знае най-добре как да стопли семейното огнище за празника, жените ги умеят тези неща.
Децата не са вече малки, тръгнали са по своя житейски път, но на Коледа винаги се връщат при нас, майка им е сготвила любимите им ястия и всичко си е по старому. Хубаво е хората ти да са около теб. През очите на един баща като мен най-семейният празник се върти около фигурата на майката. Ако жена ми я нямаше, Коледата на нашето семейство нямаше да е същата, защото тя е главният носител на коледния дух. Съпругата ми е от онези ентусиасти покрай декемврийските празници, които сякаш с вълшебна пръчка и една усмивка те вкарват в празнично настроение. Техният огромен ентусиазъм вдъхновява и теб, няма как да е иначе.
Нашата Коледа и тази година ще си бъде у дома, където е най-уютно. Ще се облечем малко по-така, ще се снимаме, за да запечатаме момента за вечни времена, и ще се веселим, както само ние си можем. Жена ми всяка година вади снимките и ги слага в семейния албум, надписани с година и събитие. Такива емблематични събития не трябва да се забравят.