Това, което става в стомаха, има връзка с онова, което се случва в мозъка. Логично е, тъй като човешкото тяло е съставено от взаимосвързани елементи, но мистерията на тази връзка, все още не ни е напълно ясна. Чревната ни флора е дом за много бактерии, това са т. нар. микробиоми. Сложни са пътищата, по които стомахът и мозъкът си обменят информация. Като най-очевидни изпратени сигнали може да определим чувството на глад и ситост.
Нови проучвания показват, че консумирането на ферментирали храни, в това число се включват кисели краставички, кисело зеле и кисело мляко, които съдържат „добри“ бактерии, наречени пробиотици, помага за справяне със страха от общуване, т.е. социалната фобия. Да, има и такива хора – те се притесняват да комуникират, защото се страхуват от неодобрението на останалите.
Американски учени изследвали 700 студенти като им дали да попълнят въпросници, свързани с личните им качества, поведение, хранителни навици и ниво на страх от общуване. След анализ на резултатите, стигнали да заключението, че по-склонните към социална фобия респонденти могат да намлят нейното влияние при консумация на повече пробиотични храни.
Излиза, че склонността към изпадане в невротични състояние като горното, може да се неутрализира с похапването на ферментирала храна. Тя, от своя страна, излиза, че има свойството да променя настроението и социалните нагласи и то само при приемането на нормално количество такава храна, т.е. без целенасочено да я консумираш по много. Това значи, че ако промениш малко състава на бактериите в стомаха и червата си, цялостното ти настроение ще се промени, защото микробиомите доказано влияят на мозъка, а оттам и на емоциите и възприятията.