Често си мисля за въпроса: кога българин ще спечели Нобелова награда за литература. И в тези мисли неизменно изникват две имена – Георги Господинов и Здравка Евтимова. Не е случайно, че те ми се струват най-вероятните кандидати – и двамата имат уникалния дар да превръщат българското в универсално, да пишат така, че читателят от всяка точка на света да почувства историята като своя.
Господинов е писател, който живее с времето по начин, който рядко се среща. Неговите романи, есета и пиеси са проникнати от една почти философска меланхолия, която говори за човешката съдба, паметта и търсенето на идентичност. „Физика на тъгата“ и „Времеубежище“ не са просто истории – те са сложни конструкции от спомени, сънища и реалност, които успяват да уловят същността на съвременното човешко преживяване. Международното признание на Господинов не е случайно: книгите му са преведени на десетки езици, получават награди в Европа и Южна Америка, и все повече го утвърждават като писател с глобален потенциал. За мен той е пример за това как българската литература може да говори на целия свят, без да губи своята идентичност.
От другата страна е Здравка Евтимова – майстор на късия разказ, която с изключителна прецизност и емпатия успява да улови човешката душа в няколко страници. Нейните истории са живи, сурови и честни; те разказват за обикновените хора, за техните надежди и страхове, за ежедневните избори, които ги определят. Евтимова вече има многобройни преводи на английски, немски, френски и други езици, а международните читатели откриват в нея писател, който говори за универсалното чрез конкретното. Четейки я, усещам как границите на България изчезват – останава само човешката история, която всеки може да разбере и почувства.
Разбира се, Нобеловата награда не се дава само за литературен талант. Тя е въпрос на време, международна видимост, признание и резонанс с духа на епохата. Те вече са превели нашата литература отвъд границите на страната, те вече говорят с глобалната сцена, и техният стил, тематика и дълбочина им дават шанса да бъдат разпознати на най-високо ниво.
Аз си представям деня, в който едно от тези имена ще прозвучи от сцената в Стокхолм. Ще бъде момент не само на лична победа за писателя, но и на признание за българската литература, за нашия език и култура.
И вярвам, че този ден ще дойде. Господинов или Евтимова може да бъдат първите, А след тях ще дойдат и други
