Понякога съдбата на цяла индустрия се променя не на форуми, не в Конгреса, а на частна вечеря в Мар-а-Лаго – имението на Тръмп в Палм Бийч. Именно така изглежда развоят на събитията около скандала с чиповете H20 на Nvidia, който разкрива как митата и технологичните ограничения на САЩ спрямо Китай могат да бъдат „преосмислени“, когато залогът е милиарди – и личен достъп до президента.
Новите мита и старата битка с Китай
От началото на втория мандат на Доналд Тръмп, неговата администрация възобнови агресивната си политика срещу Китай, особено в технологичната сфера. САЩ наложи нови, драстични мита – включително 145% за китайски стоки – с оправданието, че трябва да се защити американската икономика и национална сигурност. И основен приоритет стана ограничаването на достъпа на Китай до чипове и технологии, необходими за развитието на изкуствен интелект.
Още през 2020 г. администрацията на Тръмп постави китайския производител на чипове SMIC в черния списък. След това Джо Байдън разшири рестрикциите, като забрани на американски компании да продават на Китай технологии, свързани с производството на най-усъвършенстваните AI процесори. Целта е да се предотврати използването на американски иновации за военни цели от страна на Пекин.
H20: Златният чип и вечерята за милион
На този фон Nvidia създава H20 – „обезопасена“ версия на техните топ AI чипове, проектирана така, че да отговаря на ограниченията. След пробива на китайската компания DeepSeek, която представи конкурентен отворен AI модел, търсенето на H20 в Китай експлодира. Поръчки за над 16 милиарда долара заливат Nvidia. Но въведените нови рестрикции, имат реален шанс да ги блокират.
Тогава изпълнителният директор на Nvidia, Дженсън Хуанг, инвестира 1 милион долара за частна вечеря с Доналд Тръмп. Само дни по-късно администрацията отменя планираните нови ограничения за H20. Според източници на NPR, сделката включва и обещание от страна на Nvidia за нови инвестиции в американски AI центрове.
Световен пазар на ръба на импулсивни решения
Случаят с H20 и вечерята в Мар-а-Лаго показва колко крехка е границата между политика и бизнес, когато решенията се вземат импулсивно и извън институционалните рамки. Докато Тръмп риторично „наказва“ Китай, реалните действия често са противоречиви – особено когато са подплатени с милиони и лични привилегии.
