Книгите, които не четохме

Комунизмът, със своите изключително практични проявления донесе много добро като осигури безплатно здравеопазване, образование, работни места, ниски сметки за ток и вода и безпрестъпни улици. Комунизмът, със своите изключително хитроумни проекти ни направи самотни, изолирани и некултурни. Не можехме да виждаме какво се случва на Запада, как напредва света от технологична, социална, политическа гледна точка. Демокрацията бе чужда, а след като навлезе и у нас, тепърва трябваше да правим грешки и да си взимаме поуки. Информацията пристигаше със задна датата. lockedbooks-300x199Дори новината за Чернобил се разгласи едва след като криенето вече беше невъзможно. Класиците – само това си имахме. Свободата на словото ограничи достъпа ни до всякаква литература, която показваше една по-различна гледна точка. Не можехме да четем научна фантастика, която засягаше теми като утопия и антиутопия. Забранени бяха книги, в които се пораждаше обич, разбиране или толерантност към различния в обществен или политически смисъл. Самият аз доста след това успях да прочета Дневника на Ерика дьо Бовоар,  някои от творбите на Рей Бредбъри и много други. Един от най-ярките примери за цензура в българската литература пък е Димитър Димов, който е трябвало да преработва романа „Тютюн“, докато се хареса на Системата.

Освен литературните шедьоври на Нова Европа, които ни държаха далече от нравите и поведението на хората от Запад, списания, брошури и вестници също бяха труднодостъпни. Модата у нас се диктуваше от това, което имаше по магазините. Общо казано – два типа костюми, ризи в четири цвята, три модела рокли и пет типа обувки. Ако имаш късмет да откриеш шивач, можеш да направиш лееееки подобрения по тоалета, но да не се набиват много на очи и да не дразнят погледа.

Благодарение на тези забрани бяхме глухи и слепи за останали свят. Не можехме да си представим какво се крие отвъд стената и не умеехме да мислим извън кутията. Бяхме културни и образовани доколкото от нас се искаше и в аспектите, в които от нас се очакваше. Всичко останало беше в тъма – културна нищета.

 

Google+ Comments

Comments

Leave a Reply:

Name *

Mail (hidden) *

Website