Драмата с Косъма

k8Тия дни, предполагам, всички поне по веднъж сте получили покана на стените си във фейсбук да защитите оставането на Косъма в сериала “Под прикритие”. Дано не бъркам името на сериала. Няма да говоря за това, как зрителите се опитват да влияят на сценария – едно, защото на Запад повечето от по-дългите сериали работят на този принцип – героят изпада в кома или изчезва безследно, ако получи друг, по-високо платен ангажимент или пък има семейни проблеми или проблеми с алкохола, а като му свърши ангажимента или си реши проблемите, излиза от комата или се връща изневиделица и се оказва, че искал да остане насаме със себе си в горска вила. А пък ако конфликтът между актьора и режисьора е по-голям, направо си умира главният герой без право на връщане или се подменя от друг актьор, който най-често по нищо не прилича на първия. Не в тази посока обаче исках да разглеждам разигралата се драма с филмовата съдба на Косъма. А в посока на това, че рядко забелязвам у изпадналия напоследък почти в депресивно състояние българин такъв ентусиазъм и загриженост за някаква кауза. Което ме навежда на една-единствена мисъл. Хората имат нужда от друг, по-красив, по-героичен и по-нормален свят от този, в който живеят, и го намират в сериалите – без значение дали е въпросният, или друг. И приемат света на сериалите като реалност, а не като фикция, каквато е изкуството. И там си хвърлят жизнената енергия. Което, повярвайте ми, хич не говори добре. Нито за света, в който живеем, нито за това, което ни чака.

 

Google+ Comments

Comments

Leave a Reply:

Name *

Mail (hidden) *

Website