Ден преди Петльовден няма как да не поразсъждавам на тема деца. Този ден е посветен на децата и предпазването им от болести. Както повечето знаете, Петльовден е свързан с кървавия данък, а именно вземането на момчетата от семействата им. Мисля, че е излишно да изпадам в подробности за историята на празника.
Та сега по същество, как нашата държава се грижи за нашите деца? Моят отговор е по никакъв начин. Не може еднократна помощ за първо дете да е 200 лв, от които даже ти удържат такси. Не може детските да са 35 лв на месец, при положение, че за отглеждането на едно дете тези 35 лв биха стигнали само за памперси и то за една седмица. В Русия са открили страхотен начин да стимулират раждаемостта и родителите. За всяко второ дете държавата дава почти 11 хиляди евро и най-впечатляващото е че това важи и за всяко второ осиновено дете. За да няма злоупотреби, тези пари могат да бъдат използвани само за образованието на детето и за подобряване начина му на живот. Какво по-хубаво от това? Ние какво правим? Теглим кредит, които изплащаме 10 години, за да успеем да изучим децата си, а накрая дори с образование не могат да си намерят работа и трябва прибягват към чужбина. Да бъдат роби, за да могат да свързват свата края. Затова ли да раждаме деца? Това ли ни е стимула? Най-хубавото е че това финансиране не е само финансово, но и се водят мащабни кампании против употребата на алкохол и цигари. А ние протестираме, че по заведенията не може да се пуши. Доста хляб трябва да изядем, за да усппеем да стигнем нивото на повечето европейски държави.
Все пак силно се надявам, че един ден и в България ще можем да се похвалим, че държавата мисли за нашите деца. Те са нашето бъдеще, те са смисъла да се прави каквото и да е било в държавата и семейството.