Цирковото изкуство и насилието над животни

За първи път отидох на цирк съвсем скоро. Родителите ми никога не са харесвали този тип изкуство и съответно не са ме водили. Не мога да кажа, че беше някакво невероятно изживяване. По скоро компанията, с която бях направи изживяването приятно и забавно.

Но съвсем скоро гледах и материал, в който животните, които изпълняват най-различни номера биват измъчвани и тормозени, докато не умрат. И това, само и само група хора да се радват на това как голямо животно прескача обръч.

Зоопарковете също не са място, което обичам да посещавам, защото животните там винаги са ми изглеждали твърде тъжни.

Отвратително и толкова грубо:

 

Спортът – здраве или мания

Walio, 17 юли 2018, No comments
Categories: Мисли
Tags: , , ,

Винаги съм се поддържал в сравнително добра физическа форма. Но винаги съм го правил за себе си. Често съм дочувал разговорите на жените покрай мен и това как обсъждат телата на мъжете, които са си харесали. За мен никога не е било важно да „извайвам“ тяло или нещо подобно. Важно е било да спортувам и да се поддържам в здравословна форма, но… всичко останало е въпрос на ненужна суета.

Тогава се замислих за многото мъже, които тренират и спортуват, само защото искат да направят мускули. А искат да направят мускули защото си мислят, че така ще бъдат по-привлекателни. Мислят си, че по този начин ще бъдат по-мъжествени, а в същото време искат бързи и надеждни резултати. Което ги принуждава да взимат някакви добавки и химия. Това от своя страна уврежда организма изключително много, а в същото време и се затъпява.

Жените обичат да се подиграват на другите жени, които отделят прекалено много внимание на външния си вид, слагат си екстеншъни, силикон в гърдите, устните и прочие.

Ние мъжете обичаме да се подиграваме на мъжете, които работят само и единствено за това да имат хубаво тяло. Не за тонус, здрава физика или здраве, а за тяло. Убива мозъчни клетки и здравето ти, защото химията, която приемат, те прояжда отвътре.

Вие как мислите?

Една книга за съдбата

И ако заглавието може да звучи малко претенциозно и дори момичешко, то в книгата няма нищо такова. Става въпрос за известната вече „Облакът Атлас“ на авторът Дейвид Мичъл. Издадена през вече далечната 2004-а година, книгата представя една история за света и човешките взаимоотношения, в много различни истории и дори епохи.

Прекрасен философски роман, който говори за предопределеността и това как решенията на нашите прадеди по един или друг начин се отразяват на нашето настоящ. И как нашите решения ще окажат влияние на бъдещите поколения.

Въпросите са екзистенциални и дори ако се върнем назад в историята ще намерим подобни връзки, която не са обвързани с художествената измислица.

През 2012-а излезе и екранизацията на книгата с една дузина популярни актьори. Режисурата и прочитана следваха основната линия на книгата и в голяма степен се доближаваха до оригиналното художествено произведение, но по мое мнение книгата винаги си остава много по-хубавото преживяване от филма.

Но това е една съвсем различна тема на разговор.

Препоръчвам горещо книгата на хората, които се интересуват от подобен тип литература. За останалите… сигурно и филмът няма да ви хареса. Но все пак, пробвайте и го гледайте:

Трябва ли да празнуваме Свети Валентин

Свети Валентин… Още един празник, който индустриите са взели под крилото си и са превърнали в удобна хранилка. Всички витрини масово се променят и сърца наблюдават от всеки ъгъл. Хората, които са в романтични взаимоотношения с някого по един или друг начин се чувстват задължени да направят дори малък подарък на партньора си, защото защото в един момент може той или тя да ви купи нещо, а вие да не сте приготвили нищо и… ситуацията става меко казано неприятна.

Също така в България продължават да се изливат твърдения, че това не е наш празник и не би трябвало да го отбелязваме. А съм на мнението, че всеки има правото да празнува и чества каквото си поиска и ако двойката се чувства добре на този празник, нека да го отбелязва. Стига и двамата да го правят с желание, а не по задължение. Защото всичко, което правим за половинката си по задължение е в един момент започва да тежи и да става досадно.

А вие отбелязвате ли този ден? Ако да, как и по какъв начин това ви кара да се чувствате?

Защо театърът е най-великото изкуство?

Аз обичам театъра! Не, всъщност аз не го обичам – аз го обожавам. За това може би няма да бъда съвсем обективен на тази тема, но все пак ще опитам.

Театърът е изкуството, от което произлизат всички останали визуални изкуства като кино, музика и прочие. В първоначалния си вид – древногръцките трагедии, благодарение на които хората се преминавали през всички възможни емоционални състояния и се е смятало, че излизат от театрите пречистени. И най-вероятно наистина е било така.

Но театърът е магичен, защото успява да преразкаже история, но и да предаде емоцията на самия актьор. Тази емоция никой филм или запис не могат да пресъздадат. То трябва да се види на живо и да се усети с цялото човешко същество – по кожата, по тялото…

А защо мисля, че театърът е основоположник на всички останали изкуства ли? Ами защото на практика е точно така. Отново ще се върна в древните години, когато се е появил театърът като изкуства. Една постановка е преминавала в 4-5 действия, които са представлявали сценарии или истории, разказани пред публика, като похватите, които са използвали за пресъздаването им не са били ограничени – диалог, монолог, музика, танци, жестове, звуци, мимики и зрелища.

В днешно време подобен тип на древния театър е може би само операта, където може да се наблюдава сюжет, музика, балет, пеене и всичко това в една постановка. Има много режисьори, които се опитват да вплетат в представленията си много различни изразни средства, включително и съвременните технологии, правейки мапинг на сцената.

Благодарение на театъра в древността, на по-даровитите музикални изпълнители им е била възлагана задачата да изпълняват песните в пиесите. С течение на времето, разбира се, са се отделили, но и до ден днешен музикалното изкуство си остава представление, на което много хора искат да присъстват. Концертите на изпълнителите са един вид театър на музиката, а енергията, която предава изпълнителят по време на изпълненията си по никакъв начин не може да се усети посредством видеоклиповете.

Ето защо, може би малко хаотично и повърхностно описано, но все пак вярно, аз намирам театъра за най-великото изкуство.

Ако не беше адвокат Янко Янев, щях да остана без кола

Искам сърдечно да благодаря на адвокат Янко Янев. Помогна ми във войната с моя застраховател и благодарение на него успях да си оправя колата навреме за лятната почивка.

Но нека ви разкажа историята от самото начало.

Аз имам кола. Имам и жена, която няма собствена кола. Ето защо от време на време й давам моята, което вярвам, че е истински жест и се надявам тя да го оценява. И както повечето (не казвам всички) жени и моята не е много добра нито в паркирането, нито в карането назад. Аз го знам, тя си го признава и сме го приели за свършен факт.

Преди няколко седмици обаче се случи инцидент, в който единственият пострадал беше именно моята кола. Бях я паркирал отстрани на блока и нетипично за мен я бях качил на тротоара напред. По принцип я вкарвам назад, за е по-лесно излизането. На следващата сутрин жена ми имаше ранен час за фризьор и й бях обещал да вземе колата. Така и стана. Аз закусвах по пижама вкъщи, когато тя излезе. Една-две минути по-късно чух някакъв удар навън и 30 сек. след това получих тревожно обаждане по телефона.

Ще ви цитирам жена ми: аз тръгнах да излизам… лекичко натиснах газта, но нещо се случи, колата тръгна и после натиснах спирачката до долу…

Повярвайте ми, веднага разбрах коя „спирачка“ е натиснала, онази най-лявата. Беше качила задната гума на отсрещния тротоар и джантата на гумата така се беше изкривила, че дори работникът на вулканизатора се зачуди как е станало. Но това не е всичко. Милата ми половинка успяла да уцели точно колоната на блока и имах изкривена броня, счупен фар… Лошо ми стана като видях, но геройски стиснах устни и преглътнах горчилката в устата си.

По-лошото дойде след това. Имам застраховка Каско и си мислех, че благодарение на нея ще оправим ремонта бързо и ще мога да си взема колата. Уви, не. Започна едно мотане при застрахователя. Ама как е станало, кой е причинил инцидента, не сте били вие, друг е шофьора, трябва да изчакате за доверен сервиз, не знаем колко време ще отнеме, не можем да ви платим и вие да изберете сервиз.

Размотаваха ме не малко време, през което трябваше да ходя на работа по алтернативни начини – с автобуси, таксита, с колеги и т.н. Исках си колата и когато най-накрая ми омръзна да чакам, се свързах с адвокат Янко Янев. Някъде бях чел, че е много добър застрахователен адвокат. Бил специалист именно в казуси със застрахователни компании и знаел как работят. Не се поколебах и си уговорих среща. Разказах му всичко, разбрахме се и той ме увери, че съм в правото си да негодувам. Не съм бил първият, нито ще съм последния, който е попаднал в подобна ситуация.

Адвокат Янко Янев ми направи наистина добро впечатление. Съвестен юрист е, на когото да се довериш да те защитава пред съда.

Учудващо обаче колко бързо застрахователят ми си промени мнението, щом разбра, че съм прибегнал до правна помощ. Май не му се ходеше на съд.

Така че отново благодаря на адвокат Янко Янев и неговите колеги за помощта. Колата ми вече е тип-топ и с жена ми сме в отпуск. Отиваме на море за цяла седмица. Но аз ще карам… тя да не се и надява.

rss

Categories

Links